Еритроцити

Еритроцитите са най-многобройната популация кръвни клетки. Количеството еритроцити в кръвта нормално се поддържа на постоянно ниво (при човека в 1 мм³ кръв има 4,5—5 млн. еритроцити, при някои копитни 15,4 млн. еритроцити (лама), при влечугите— от 500 хил. до 1,65 млн., при хрущялните риби — 90—130 хил.). Еритроцитите участват в хемостазата, поддържането на киселинно-алкалното равновесие, имунологичните реакции. Броят на еритроцитите в организма се регулира от скоростта на тяхното образуване и разрушаване. Тъканната хипоксия води до излишен синтез на ЕПО, който стимулира преминаването на КОЕ-ХЕМ в КОЕ-Е с последващата им активна пролиферация, увеличаване на общото съдържание еритрокариоцити в костния мозък и ретикулоцити в периферната кръв. Съдържанието на еритроцита е представено основно от дихателния пигмент хемоглобин, обуславящ червения цвят на кръвта. Но в ранните им стадии количеството хемоглобин в тях е малко и в стадия им на еритробласти цветът на клетката е син; по-късно клетката става сива и, едва когато е напълно съзряла, придобива червена окраска. Най-голям брой еритроцити имат диаметър 7,2-7,5 мкм. Основното свойство на еритроцита е способността му да се деформира и да образува агрегати (обусловена от особеностите на клетъчния му скелет и структурата на мембраната му).