ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА КРЪВОТВОРЕНЕТО

Кръвотворенето (хемопоезата) е многостадиен процес на диференциране на клетъчните елементи, в резултат на който се образуват еритроцити, левкоцити, тромбоцити, съставляващи нормално около 40% от обема на кръвта. Образуването и диференцирането на тези клетки се осъществява в кръвотворните органи: костния мозък, тимуса, слезката и лимфните възли, представляващи единна кръвотворна система. Развитието на кръвотворенето протича със смяна на локализацията му през различните периоди на човешкия живот, а всеки от кръвотворните органи играе особена роля при размножаването и съзряването на хемопоетичните клетки.

Регулация на хемопоезата

Кръвотворната тъкан се отнася към динамичната постоянно обновяваща се клетъчна система на организма. В кръвотворните органи се образуват повече от 30 млн. клетки в минута, а през целия живот на човека това прави около 7 тона. Образуващите се в костния мозък клетки според съзряването си равномерно постъпват в кръвния поток, при това времето им на циркулация също е постоянно — еритроцитите циркулират 110-130 дни, тромбоцитите — около 10 дни, неутрофилите — от няколко часа до няколко дни.

Всеки ден се губят 100 млрд. кръвни клетки, но тези загуби се попълват постоянно от клетъчната фабрика — костния мозък – през целия живот на човека.

При увеличаване на нуждата от зрели клетки, например, след кръвозагуба, острахемолиза или възпаление, производството на съответните клетки за няколко часа може да се увеличи до 10-12 пъти. Увеличаването на клетъчната продукция се осигурява от хемопоетичните растежни фактори, чиито действия са много разнообразни. В днешно време са известни около 40 цитокини и колониостимулиращи фактори, влияещи на регулацията на хемопоезата. Установени са позитивни и негативни регулатори на хемопоезата.