Хемоглобин

Към най-известните желязосъдържащи белтъци се отнасят хемоглобинът и миоглобинът. Хемоглобинът е открит от немския физиолог К.Б.Рейхарт през 1847 г. в Дерптския университет (съответната научна работа била публикувана малко по-късно през 1849 г.), като наблюдавал неговите кристали при морско свинче. Хем е комплекс на порфирина с двувалентно желязо. Хем придобива способността да пренася кислорода само при условие, че го заобикаля и защитава специфичен белтък глобин (574 аминокиселини). Глобинът е белтък от групата на хистоните, съдържа 4 полипептидни вериги (α – 141 аминокиселина, β,γ,δ,ε – по 146 въввсяка. Съставът на аминокиселините определя видахемоглобин. hbp - примитивен, hbF (α2γ2) – фетален (при плода), НbА1 - α2β 2 (основен), НbА2 - α2δ 2. Сам по себе си хем не свързва кислорода. Обикновено при съединяването на кислорода с желязото един или повече електрони преминават обратимо от атомите на желязото към атомите на кислорода. Било доказано, че миоглобинът и хемоглобинът притежават уникалната способност да свързват обратимо O2 без окисляване на хемовото Fe2+ във Fe3+. (МетНb = НbFe+3). Така процесът дишане, който на пръв поглед изглежда толкова прост, в действителност се осъществява благодарение на взаимодействието на много видове атоми в гигантски и много сложни молекули.