Принципи на информотерапията
Настъпилата ера на информационните технологии изисква нов подход и към лечението на различните патологии. В настоящия момент получиха широко разпространение патологии, които трудно се поддават на корекция с обичайните фармацевтични средства (например вегетативно-съдовата дистония, дискинезията на жлъчните пътища, синдромът на раздразненото дебело черво, различните алергии, патологиите с автоимунен компонент, ендокринните нарушения и др.).
Съгласуваността в работата на органите пряко зависи от информационните връзки между тях. Така, става дума за болестите за нарушаване на регулацията, специфичното лечение за които е възстановяването на регулаторните системи, което може да се осъществи с определени команди към съответните органи. Точно с това се занимава информационната терапия (информотерапията).
Информационната терапия (ИНФОРМОТЕРАПИЯТА) е практическо приложение на информационните влияния за лечение на различни патологии. Терминът е въведен от д.б.н. Скрипнюк З.Д., 1989
Клетките работят циклично, например, цикълът за съкращаване /отпускане на клетките на гладката мускулатура; синтезът, секрецията на хормони от ендокринната клетка.
Във всяка фаза от своята работа клетката излъчва определен електромагнитен спектър. За да се стимулира или забави цикълът на работа на клетката, е необходимо във всяка фаза от работата си тя да дава собствен електромагнитен спектър на излъчване в строго определена последователност и с «паузи» между тях. Това е най-физиологичният начин за управление на работата на клетките, тъй като той е максимално приближен до собственото общуване на клетките помежду си.
Така ние «обучаваме» болната клетка да работи по физиологичен цикъл и разкъсваме патологичния кръг.
Информотерапията работи най-добре при въздействие чрез системите за обмяна на информация (регулаторните системи).
Към системите за регулация се отнасят:
1) нервната система, която изпраща нервни импулси (команди) към различните органи и стимулира или потиска техните функции;
2) ендокринната система, която с помощта на хормони (команди – например адреналин, естроген) регулира функциите на верига от системи или на целия организъм;
3) имунната система, която разпознава «свой – чужд» и се бори с причинителите въз основа на направения извод.
Ако е намерено нарушение във функциите на органа, ако органът не реагира на специфичната за него информация, то причината не е местна, а отдалечена.
Подбирайки кой именно специфичен сигнал ще коригира органа, ние ще изясним причината за нарушението. Върху това е основана диференциалната микрогенераторна диагностика.
Принципи на микрогенераторната диференциална диагностика
Тъй като в микрогенераторите е заложена информация (“мелодия”) строго специфична за определена група клетки - на конкретна програма реагира само определена тъкан (орган).
Ако в резултат на въздействието на тъканта (органа) се нормализират другите тъкани (органи), значи причината за тяхното нарушение е точно тази тъкан.
