История на създаване
Краят на XX век е ознаменуван с появата и признаването в медицината на цяла редица нови, комплементарни технологии. Те са предназначени за ранно разпознаване на болестите, профилактика на заболяванията, нормализиране на физиологичните процеси в организма, интензификация на лечебното въздействие на патологичните процеси. Тези технологии по правило са достъпни, ефективни и безопасни при използването им.
По право, първият учен, който внесе огромен принос в разработването на теорията и практичното ползване на високочестотното въздействие при лечението на различни заболявания е Роял Реймънд Райф (1888-1971).
Роял Реймънд Райф още през 1920-те години идентифицирал и изолирал вирус, провокиращ образуването на злокачествени образувания в човешкия организъм.
В началото Райф направил около 20 000 неуспешни опита да преобразува нормалните клетки в туморни клетки. Но в края на краищата успял. За да докаже, че именно този вирус предизвиква появяването на злокачествени образувания, Райф създал 400 тумора от една и съща култура. Той регистрирал всичките си изследвания, старателно ги документирал с помощта на филми и снимки и ги описал в подробни отчети. Роял Раймонд Райф нарекъл вируса на рака - «Cryptocides primordiales».
Много учени и лекари потвърдили открития от Райф вирус на рака, използвайки методи с ниска осветеност с помощта на микроскоп Naessens и в многобройни лабораторни експерименти.
Правейки своите изследвания, Райф често работел заедно с известни за онова време учени и лекари, които потвърждавали неговата работа. Списъкът на колегите му включвал добре известните не само в американските научни кръгове учени: E.C. Rosenow, Sr. (longtime Chief of Bacteriology, Mayo Clinic); Arthur Kendall (Director, Northwestern Medical School); Dr. George Dock (internationally-renowned); Alvin Foord (famous pathologist); Rufus Klein-Schmidt
(President of USC); R.T. Hamer (Superintendent, Paradise Valley Sanitarium; Dr. Milbank Johnson (Director of the Southern California AM A); Whalen Morrison (Chief Surgeon, Santa Fe Railway);
George Fischer (Children’s Hospital, N.Y.); Edward Kopps (Metabolic Clinic, La Jolla); Karl
Meyer (Hooper Foundation, S.F.); M. Zite (Chicago University) и много други.
По-нататъшните му изследвания били посветени на търсене на метод за унищожаване на вирусите, предизвикващи различни заболявания.
През 1933 година Роял Реймънд Райф завършва създаването на «Универсален микроскоп» - единствения в света инструмент, който може да увеличава 60 000 пъти, без да разрушава изследваните образци. С помощта на този микроскоп Райф можел да наблюдава процеса на жизнена дейност на микроорганизмите, преди това видими само в в ултравиолетова светлина.
Ултравиолетовата светлина е извън диапазона на човешкото зрение, но благодарение на използването на специално осветление и прилагането на хетеродинния метод, основан на техниката за обединяване на два сигнала с цел да се получи трети различен сигнал, успял да направи това.
Той осветявал микробите (обикновено вирус или бактерия) с две различни дължини на вълната на тази същата ултравиолетова къса честота, която резонирала със спектралната част на микроба. Тези две дължини на вълната си взаимодействали в точката на сливане. Тяхното взаимодействие в действителност раждало трета по-дълга вълна, която попадала във видимата част на електромагнитния спектър.
Това изобретение позволило на учения да наблюдава процесите на жизнена дейност на живите вируси: как се приспособяват към измененията на околната среда, как реагират на канцерогенните вещества, как става инфектирането на здравите клетки и т. н. Освен това той разработил и метод, който можел да разруши вируса, без да повреди съседните тъкани.
Как ученият е успял да направи това в онези времена, когато електрониката и медицината едва са започнали да се развиват? Това станало възможно благодарение на използването на принципа на резонанса.
Известно е, че под въздействието на интензивен музикален звук стените на кристален бокал може да се счупят. Става така, защото молекулите на бокала започват да трептят от много силния звук, влизайки в резонанс. Звукът не оказва никакво влияние на останалите предмети.
Това е резонансът.
Всичко има свои собствени резонансни честоти. Следователно, за да разрушим нещо, трябва да открием собствената му резонансна честота и да определим каква честота ще влезе в резонанс с нея.
Известно е, че всичко в Природата се състои от атоми, които се обединяват в молекули и образуват специфична молекулна конфигурация с енергетични връзки. Тази конфигурация излъчва и поглъща собствен, напълно определен спектър от електромагнитни трептения. Всяка молекула има уникални електромагнитни трептения и енергетичен спектър.
Основавайки се на тези знания, Райф поставял под микроскопа жива култура от бактерии и бавно въртял кварцовите призми на блока така, че върху изследвания микроорганизъм да се съсредоточи светлина с определена дължина на вълната върху изследвания микроорганизъм. При това той подбирал дължината на вълната така, че тя да влезе в резонанс със собствения спектър на излъчване на микроба. Резонансът засилвал светлината по същия начин, както две океански вълни се засилват една друга, когато се сливат заедно. При това се увеличавала интензивността на излъчваната честота, която резонирала с дадените микроби. Ученият увеличавал естествените им трептения, докато те не умирали от излъчването. Тази собствена резонансна честота на всеки жив организъм Райф нарекъл Mortal Oscillatory Rate (смъртна честота на вибрациите). Извънредно важно в това откритие било, че при такова въздействие съседните тъкани оставали неповредени.
Много години били нужни на Райф за провеждането на изследванията. Той често работел непрекъснато по 48 часа, докато не открил точно честотите, които разрушавали херпеса, полиомиелита, гръбначния менингит, тетануса, грипа и огромен брой други опасни микроби. След многобройни експерименти Р.Райф натрупал информация за резонансните честоти на различни микроорганизми, включително бактериите и вирусите. Между тях са: вирусът на карцинома – 11.780∙106 Hz; вирусът на саркомата – 11.430∙106 Hz; стрептококите – 1.600∙106 Hz; стафилококите – 0.99874∙106 Hz и т.н.
През 1934 година университетът в Южна Калифорния назначил специален медицински комитет за провеждане на изследвания на лечението на болните от рак в краен стадий от болницата Pasadena County Hospital по метода на Райф. Екипът се състоял от лекари и патологоанатоми, които трябвало да наблюдават състоянието на пациентите в продължение на 90 дни. Никой не вярвал в благоприятен изход на експеримента.
Но след 90 дни комитетът установил, че 86,5% от пациентите са напълно здрави. Останалите 13,5% пациенти успели да се излекуват през следващите четири седмици.
Пълната норма на възстановяване с прилагането на лечебните технологии на Райф била 100%!
На 20 ноември 1931 година представители на четиридесет и четирите най-уважавани медицински учреждения присъствали на банкет под девиза «Край на всички болести », организиран от доктор Milbank Johnson в чест на Р.Райф.
Но през 1939 година почти всички тези изтъкнати лекари и учени вече отричали, че са познавали доктор Р.Райф. Какво се случило? Какво станало причина за масовата «амнезия»?
Работата е там, че новините за чудните изцеления на доктор Райф на пациентите в последен стадий на рака стигнали до други уши.
Фармацевтичната промишленост била против продължаването на провежданите проучвания за безболезнена терапия, която излекувала 100% от пациентите в последен стадий на рака и при това не струвала нищо, освен малко количество електричество. Нали развитието на този метод би могло в крайна сметка да доведе до отказ на хората от приема на огромен брой лекарствени препарати.
Отначало имало символичен опит да подкупят Райф, за да прекрати по-нататъшните си изследвания. Когато отказал, против него започнало безпощадно преследване. Постоянно изчезвали от лабораторията компоненти, снимки, филми и писмени отчети. По времето, когато не е имало копирна техника и компютри, това заплашвало да унищожи цялата по-нататъшна работа. Разрушаването на скъпоценните вирусни микроскопи: от 6000 детайла били откраднати 5682. Запалването на лабораторията Burnett в Ню Джърси, точно по времето, когато нейни представители се готвели да обявят потвърждаването на работите на Райф. Против единствената компания, произвеждаща инструменти за Райф, било изкуствено възбудено углавно дело, което тя изгубила и била разорена от несъразмерно високите юридически разходи.
Бившите съратници на Райф били подкупени. Лекарите, до неотдавна така високо оценяващи резултатите на Райф, отново започнали да предписват лекарствени препарати на пациентите си.
Но окончателният удар му бил нанесен по-късно, когато полицията незаконно конфискувала остатъка от материалите от научните изследвания, правени от Райф в продължение на 50 години.
В това време ракът с все по-голям размах продължавал да събира своята реколта. През 1960 година количеството жертви на този мъничък вирус само в Америка надвишавало загубите от всички войни, които САЩ са водили някога.
Големината на това престъпление по отношение на забележителните постижения на Райф в областта на успешното лечение на рака засенчва всяко масово убийство през цялата история на човечеството.
През дългия си живот Райф видял развитието на цивилизацията от старомодните средства за транспорт до реактивните самолети. Заедно с това той видял развиващата се епидемия на рака от 1 случай на 24 американци през 1905 година, до 1 случай на трима човека през 1971 година.
Роял Райф умира от прием на голяма доза валиум и алкохол на възраст 83 години. Възможно е, именно непрекъснатото въздействие на уредите с изолираните от него честоти на здравето да е помогнало на организма му толкова дълго да понася злоупотребата с алкохол, предизвикана без всякакво съмнение, от гореотбелязаните непризнаване на забележителния му научен принос и просто престъпните действия по отношение на него.
За щастие смъртта му не сложила край на развитието на електронната терапия.
Няколко известни лекари и инженери, вече след смъртта на Райф, възстановили инструментите му и доказателствената база на гения.
Технологията и изследванията на Райф станали достояние на широката общественост през 1986 година, след публикацията на Бари Лайнз и Джон Крейн на книгата «Лечение на рака, което работеше».
Защо, въпреки почти вековния опит, натрупан от много изследователи в това направление, даденият метод остава извън пределите на интересите на традиционната медицина? Вероятно такава е съдбата на много гениални учени и направените от тях открития.
През 19 век ученият Sommeliers с всички сили се опитвал да убеди хирурзите, че трябва да стерилизират инструментите си и с това да осигурят безопасност на хирургичните процедури. Пастьор бил осмян заедно с неговата теория, че микробите могат да предизвикат болест.
Много други медицински ясновидци са изминали този път, просто за да хвърлят предизвикателство на медицинската ортодоксалност, включително и такива легендарни личности като Roentgen и неговите рентгени, Morton с «абсурдната» идея за анестезията, Harvey и теорията му за кръвообращението, и много други през последните десетилетия, включително: W.F. Koch, Revici,
Burzynski, Naessens, Priore, Livingston-Wheeler, доктор Ф. Батмангхелидж, Лайнус Поллинг, Hoxsey.
Ортодоксалната медицина в лицето на голям брой заинтересовани от забогатяване хора негодува и се стреми по всякакъв начин да неутрализира и/или да унищожи онези, които й хвърлят предизвикателство. Това е било, е и, за съжаление, още много дълго може да продължава.
Х. Кларк и нейното откритие
Американската микробиоложка-клиницистка Хулда Кларк (Hulda Regehr Clark), в резултат на продължителни изследвания, направила уникално откритие: по опитен път тя установила пагубното въздействие на положителната съставяща на електрическия сигнал с определена честота върху паразитите. Тя нарекла този метод «зепинг».
Това откритие позволило на Х. Кларк да създаде метод за терапия, различен от обикновения– честотно-резонансен. Тя създала много прост електрически уред «запер». Той се състоял от два електрода и генератор на честоти. В продължение на 7 минути (периодът на пълно кръвообращение в организма) през тялото на човека пропускали слаб ток с честота около 30 kHz.
Всички живи организми имат свои характерни резонансни честоти на метаболична активност, т.е. строго определена честота на излъчване, която характеризира обменните процеси в тях. Ако тази честота се подаде в човешкия организъм с определена амплитуда и форма на сигнала, може да се унищожат повечето паразитни форми на живот (паразити, бактерии, вируси, гъбички), чрез създаване на ефекта «йерихонски тръби».
Първите си опити Хулда Кларк провеждала с генератор на синусоидни трептения. Било установено, че при използване на синусоиден сигнал, при който сигналът минава през нулата от единия максимум до другия с изменение на полярността, умират паразитите, които имат само тази честота. След това бил направен уред по схема, аналогична на гореописаната, където се използва пулсиращ сигнал с една полярност с резки фронтове, т.е. във форма на буквата «П».
От работата на този уред умирали голямо множество паразити със съвпадащи и несъвпадащи честоти. По-късно се оказало, че честотата 30 kHz е базова честота за метаболичната активност на повечето причинители, а целият честотен спектър на патогенната флора се намира в диапазона от 77 до 900 kHz. Било отбелязано също, че терапията трябва да се провежда не само със статични, т.е. неизменящи се по честота, но и с динамични честоти, обхващащи целия участък на патологичния спектър, което значително повишава ефективността на лечението и предотвратява «изплъзването» на причинителите, които дори и незначително, но могат да изместват честотите си на излъчвания спектър от сигнали.
Резултатите от терапията с дадения метод се оказали поразителни. Паразитите умирали, пациентите се излекували от най-сложни заболявания. По-късно станало ясно, че тези 7-минутни процедури трябва да се правят 3 пъти подред през кратки периоди от време (20-30 минути). Това свойство на метода се проявява към патогените, паразитиращи един в друг, където вирусите живеят в колонии от бактерии, бактериите – в колонии от гъбички и т.н.
След първата процедура зепинг от поразените от хелминти или колонии гъбички, клетки и тъкани на организма се освобождават бактерии. Втората процедура е насочена към поразяване на вече освободилите се причинители. Третата процедура е необходима, защото после се освобождават вирусите от поразените бактерии.
Дадената методика сега е получила широко разпространение на Запад.
През 1988 година Хулда Кларк направила откритие, което дало нова насока в диагностицирането на много заболявания. Тя направила синхрометър - уред, който измерва честотния електромагнитен резонанс на всякакви обекти от природата, излъчващи строго специфичен спектър на електромагнитно излъчване: токсини, микроби, лекарства, туморни клетки и т.н. Така се появила честотно-резонансната диагностика.
Когато Хулда Кларк за пръв път измерила своя резонанс, била неприятно изненадана. Уредът показал, че в нейния собствен организъм живеят много микроби, вируси и други патогенни микроорганизми, които е невъзможно да се открият с никакви други методи. Освен това органите на Хулда Кларк се оказали замърсени с екзотоксини (тежки метали, хербициди, радиоактивни изотопи, консерванти, лекарства и други шлаки).
Хулда започнала да тества пациентите със своя уред и открила при тях аналогични проблеми. Като провела няколко хиляди изследвания, Хулда Кларк направила следния извод: причината за 90% от хроничните заболявания са патогенните микро- и макроорганизми, а също и техните токсини. Така се потвърдила тезата на древните целители: «Без очистване няма изцеление».
