Ролята на биорезонаторите
Скрипнюк З.Д., Головаха М.А.
НИИ за Интегративна и негентропийна медицина
Теорията за резонанса и биорезонанса е създадена от Г. Л.Ф. Хелмхолц и въз основа на нея учението за слуховите усещания, за гласа, за музикалните инструменти. Той направил модел на ухо, който позволил да се изучи характерът на въздействие на звуковите вълни върху слуховия орган, решил задачата за т. нар. органна тръба, разработил теорията за възприемането и издаването на звуци. През 1863 година излязла книгата му «Учение За звуковите усещания като физиологична основа на акустиката».
Изхождайки от теорията на Г.Л.Ф. Хелмхолц, явленията резонанс или биорезонанс се проявяват при взаимодействие на звуковата вълна с материален резонатор. Впоследствие било доказано, че с резонаторите могат да взаимодействат не само звукови, но и електромагнитни вълни. Всеки резонатор (камертон, електромагнитен колебателен контур) е настроен на определена честота на механично или електромагнитно колебание, а с помощта на множество резонатори може да се получи информация, която пренася звуковите или електромагнитните вълни.
През 1977 г. Ф. Морел изказал идеята за биорезонансна МОРА-терапия, която се заключава в корекция на функциите на организма с помощта на собствените електромагнитни трептения на пациента (Морел, 2002).
Ю.В. Готовски и неговите ученици определят биорезонансната терапия (БРТ) като лечение с електромагнитни трептения, с които структурите на организма влизат в резонанс. Въздействието е възможно както на клетъчно ниво, така и на ниво орган, система от органи и цялостния организъм.
Основната идея за прилагането на БРТ се заключава в това, че при правилен подбор на честоти и форми на лечебно (електромагнитно) въздействие може да се усилят нормалните (физиологични) и да се отслабят патологичните трептения в човешкия организъм.
По този начин биорезонансното въздействие може да бъде насочено както към неутрализиране на патологичните, така и към възстановяване на физиологичните трептения, нарушени при патологични състояния.
Методът на БРТ, за разлика от повечето известни методи на физиотерапия, не е свързан с нагряване на тъканите, което позволява този метод да се причисли към «лечебните фактори с малка интензивност».
