Цитомегаловирус- един от най- коварните вируси от семейство Херпеси. Когато попадне в клетките на човека, той завинаги остава там.Независимо по какъв начин е попаднал в тялото на човека, симптомите при заразяване са почти винаги еднакви. По- точно, няма никакви прояви. При болшинството заразени болестта протича в скрита форма! За да се активизира цитомегаловирусът, трябва да се намали имунитетът на организма.Понякога е нужна една банална авитаминоза, но по- често е необходимо нещо по- екстраординарно.Например, синдром на придобитаимунна недостатъчност- СПИН или прием на по-особени лекарства, които понижават имунитета в хода на лечение на онкоболни. Ако цитомегаловирусът увреди лигавицата  на носа, се появява хрема. При увреждане на вътрешните органи се появява слабост, запек или диария и други неясни признаци, заради които не се ходи на лекар и се пренебрегват.

Още повече, че те сами изчезват след няколко дни, а може и цитомегаловирусът да се е заселил в половата и отделителната системи. Тогава при жените се възпалява матката(ендометрит), шийката на матката(цервицит), влагалището(вагинит) и др.  При мъжете инфекцията на половите и пикочо-отделителните органи обикновено протича безсимптомно. Заразяването с цитомегаловируспредставлява опасност за бременните жени, защото инфекцията може да се предаде на развиващия се в тях ембрион. Ако жената се е заразила отдавна и инфекцията не се обостря, вероятността вирусът да порази бъдещото бебе е доста ниска. Но ако заразата е осъществена по време на самата бременност, тази възможност нараства.

Лечение на цитомегаловируса.  Цитомегаловирусната инфекция е неизлечима. Но съществуват лекарства, които позволяват да се контролират количествата на вируса в организма, да задържат неговото развитие.Имунитетът на болния се повишава, като се назначават специални противовирусни медикаменти. Тези мероприятия се провеждат при откриване на цитомегаловируса в бременна жена или такава, която има намерение и желание да забременее. Те се предписват за целия период на бременност и кърмене. Използва се цял комплекс от препарати, повишаващи имунитета, а също се назначават потискащи размножаването на вируса препарати на интерферона.  Заразената бременна жена трябва в интервал от 10-12 дни да дава кръв за изследване, трябва стриктно да се следи и развитието на ембриона. Щателно подбраната мощна терапия и строго изпълнение на препоръките на лекарите значително намаляват риска от предаване на заразата на детето, а той зависи пряко от активността на вируса в организма на майката.