Хламидиоза- венерическо инфекциозно заболяване, предаващо се по полов път, патоген- Chlamydiatrachomatis-  уникален микроорганизъм. Хламидите живеят в живата клетка като вирус, но по структура прилича на бактерия. Благодарение на тази своя двойствена природа и способността да паразитират в клетките, хладимите са много трудни за лечение.Хламидиозата има два стадия на жизнен цикъл- инфекциозен- може да е извън клетката, и ретикулярен- вече се намира и живее в клетката. Хламидите свободно се размножават в клетката  и ако в началото размерът й е 0, 3 мкм, то в най- скоро време достига до 0,5-1 мкм, тоест, увеличава се 2-3 пъти. И така, на вируса му става тясно и той излиза навън, паразитира и в други клетки. Цикълът на развитието на хламидиозата е две седмици, но те са много чувствителни към антибиотиците, химиотерапията и ултра виолетовите лъчи и високата температура- при 100 градуса хламидиите умират след минута.По- благоприятна за тях като среда е памучната тъкан, там те живеят до две денонощия. Идеалната среда за хламидиите е при ниски температури- при минус 20-70 градуса те живеят до 10 месеца!  Днес хламидиозата се среща по- често от гонореята- по статистика от нея страда от 6-8% от възрастното население на земята. При около половината от случаите това заболяване протича заедно с други инфекции, предаващи се по полов път: трихомониаза, уреаплазмоза или гарднерелаза. Хламидиозата се  открива след случайни полови контакти при 60% от мъжете и 50% от жените, макар че еднократен полов контакт не винаги води до заразяване с хламиди.

Предаването на хламидозата е в своя пик от 17 до 35 години и протича при генитално- орални, генитално- анални  и генитално- генитални  контакти. Битово заразяване с  хламидиоза  е малко вероятно, тъй като вирусът бързо загива извън организма и за този начин на заразяване е необходимо голямо количество хламиди. По принцип заразяването става при полови контакти без предпазни средства или при раждане, когато вирусът се предава от майката на детето. Инкубационният период на хламидите е от 5 до 30 дни , но най- често заболяването протича безсимптомно. Определя се остра и хронична форма на хламидозата, в зависимост от продължителността на заболяването. Стадият след заразяването не е сложен и поразява само долната част от полово- отделителната система. При хроничната форма се открива разпространение на хламидиите и в горната част на тракта. Опасността при хламидозата се състои в това, че при продължително съществуване се стига до усложнения, които ви карат да се обърнете към лекар. Често симптомът, който ви кара да го направите е безплодието.

Симптомите на хламидозата в острия й стадий е появата на стъкловидно отделяне, обикновено сутрин, от пикочно- половия канал. Възможни са и други неприятни усещания при уриниране, сърбеж, слепване на уретера. В по- малка степен влияе на самочувствието на човека- признаци на интоксикация, слабост, неголямо повишение на температурата. Но най- често, както казахме по- горе, протича безсимптомно. Тези, които имат признаци на хламидоза, могат да почувстват, че те изчезват или периодично се появяват отново, но в по- слабо изразена форма. Така хламидозата придобива хроничен характер, поразявайки все нови и нови системи и органи, а под въздействието на провокиращи агенти може да се обостря периодично.

Лечение на хламидиозата- Да се излекувате от нея е значително по- трудно, отколкото от дугите болестотворни бактерии.  Този вирус умее да се приспособява към лекарствата и даже да се крие от тях, но не е невъзможно да се избавите от хламидиозата, и колкото по- бързо го направите,толкова по- добре за вас. Освен антибактериалния курс на терапия, лечението на хламидиозата включва  стимулатори за укрепване на имунната система, диета, отказ от алкохол и полов живот по време на лечението, прием на поливитамини. Основният принцип на лечение се заключава в комплексния и индивидуален подход към всеки болен,затова е много важно лекарят да знае всичко! Задължително е всички партньори да се да се подложат на лечение.След завършване на лечебния курс трябва задължително да се направят всички изследвания и контролни анализи и ако не са открити хламиди, повтаряне на изследванията трябва да се направят след месец( при жените – пред менстурация). И чак след отчитане на техните резултати може да се говори за ефективността на проведеното лечение.Основният метод за профилактика от хламидиозата са изключването на случайни полови връзки и използване на бариерни методи на контрацепция.