Механизми на действие на медицинския озон
1785г.- Мак Бан Марум пръв открива озона.
1896г.-Н. Тесла създава първият озоногенератор.
1898г.- Създаден Институт за озонотерапия в Берлин.
Началото на 19в.- Т. Разенберг(Крим) пръв в Украйна започва да използва озон при лечение на болни.
1977г.- Нижни Новгород започва широко да провежда медицински изследвания по озонотерапия в РФ.
1994г.- В Н. Новгород е създадена ‘’Руска асоциация на озонотерапевтите’’.
Всички процедури се провеждат с помощта на универсален медицински АППАРАТ ЗА ОЗОНОТЕРАПИЯ „ БУЛОЗОН“, който, за разлика от апаратите на други производители, гарантира абсолютна чистота на ОКС и точност на измерване на концентрацията на озона в диапазон от 0,2 до 80,0 мг/л. Концентрацията на ОКС и скоростта на потока в л/мин се определя от лекар и се поддържа автоматично от озонатора и вградения измерител на концентрацията на озона , което осигурява точно дозиране, безопасност на лечението и надеждност при експлоатацията на уреда.
Универсален медицински апарат за озонотерапия’’ БУЛОЗОН’’ позволява лесно и качествено да се изпълнява целия спектър от манипулации, предназначени за лечение с повече от 30 различни методики.
Озон-алотропната форма на кислорода, съдържаща молекулата О3. Молекулата на озона е симетрична, ангуларна, състои се от 3 атома кислород. В реакции с повечето от веществата озонът е мощен окислител. Неговият окислително-възстановителен потенциал е равен на 2,07 в неутрална среда, което е почти два пъти повече, отколкото при кислорода. Това се обуславя от ниската енергия на откъсване на атом О от молекулата на озона и високия афинитет на молекулата на кислорода към електрона.
Във воден разтвор озонът окислява Fe(II) до Fe(III), Ce(III) до Се(IV), разлага халогеноводородите, превръща низшите оксиди във висши. В реакции с въглеводороди и други органични съединения, озонът отдава един атом кислород или напълно се присъединява към двойни и тройни въглеводородни връзки , образувайки озониди, перекиси и други мощни окислители.
Озонът се получава чрез въздействието на електрически разряд на кислород в озонатора. В медицината озонът се използва във вид на озоно-кислородна смес, съкратено ОКС за местна и системна употреба с концентрация от 0,2 до 80 мг на 1 литър кислород.
Високоефективен, екологичен, икономически изгоден метод за лечение, създаващ бактерицидно, фунгицидно, вирусоцидно, имунорегулиращо, противохипоксично въздействие, при това без странични ефекти.
Озонотерапията осъществява следните механизми на действие върху организма:
- Антибактериално, противовирусно, противопротозойно и противогъбично действие .
- Влияе на кислородния обмен, подобрява микроциркулацията и реологичните свойства на кръвта.
- Активизира метаболизма.
- Повишава антиоксидантната защита на организма.
- противовъзпалителен ефект.
- детоксикиращ ефект.
- обезболяващ ефект.
В основата на лечебното действие на озона върху организма на човека лежи неговият висок окислително-възстановителен потенциал. Озонът има силен афинитет към двойните връзки на биоорганичните съединения. Именно затова, попадайки в кръвта, озонът мигновено реагира с моно и полинаситените мастни киселини, с ароматните аминокиселини и пептидите, съдържащи SH- групи. Именно окислителната химична модификация на мастните киселини, образуващи се в резултат на озонолиза мембранни фосфолипиди, става ефективен инициатор за преобразуване на плазмената мембрана и клетката в цяло, което е и едно от основните звена на патогенезата на озонотерапията.
При венозно инжектиране основна мишена на озона се явяват най-напред клетъчните мембрани на на формените елементи на кръвта, ендотелия на съдовете, метаболитите на плазмата. Образуващите се в резултат на озонолизата на липидите озониди, при промяната на функциите на клетъчната мембрана, осигуряват пролонгирования запас от активен кислород за поддържане на аеробния метаболизъм.
Полярната структура на молекулата на озона не му позволява да проникне в еритроцита, но образувалите се в резултат на озонолизата ненаситени мастни киселини хидроксипероксиди, часично проникват във вътреклетъчното пространство и окисляват основния вътреклетъчен антиоксидант- глутатоин. В цитозолата се извършва натрупване на окислената форма на глутатиона.
За поддържане на балансирано съотношение на окислената и възстановената форми на глутатиона, в клетката се активизира пентозофосфатният начин на окисление на глюкозата, който е основният доставчик на възстановения НАДФН2 в организма. Образуваният НАДФН2, който е донор на протоните, се използва за възстановяване на глутатиона и на другите антиоксиданти- витамин Е и аскорбоновата киселина. Окислената форма НАДФ+ отново става субстрат на пентозофосфатния цикъл.
Активизираният пентозофосфатен цикъл способства за засилване на метаболизма на глюкозата. Активирането на метаболистичните процеси в еритроцитите се съпровожда с повишение на нивото на 2,3 дифосфоглицерата, който намалява афинитета на хемоглобина към кислорода и променя кривата на дисоциацията на оксихемоглобина в дясно.
В резултат се подобрява кислородно-транспортната функция на кръвта, осигурява се пълноценна оксигенация на ишемизираните тъкани, нараства активността на ферментите на дихателната верига и на окислителното фосфорилиране, повишава се нивото на енергообезпечаване на клеткте. По този начин повишаването на нивото на 2,3- дифосфоглицерата е централно звено на един от най-важните лечебни ефекти на озона- антихипоксичния.
Озонът влияе да въглеродния обмен, като засилва гликолизата, активизира оползотворяването на глюкозата от тъканите, намалява нивото на глюкозата в кръвта. Това се постига за сметка на стимулиране на пентозофосфатния шунт и аеробната гликолиза.
Взаимодействието на озона с моно и полинаситените мастни киселини и с липопротеидите на клетъчните мембрани с образованието в липидите бислеозониди променят структурата и функцията на клетъчната мембрана. Намалява се вискозитетът на липидния слой, повишава се еластичността и деформабелността на цитоплазматичната мембрана. Възстановява се оптималната форма на еритроцита и заедно с увеличението на пластичността , подобряват реологията на кръвта и периферната хемодинамика.
Окислението на архидоновата киселина, влизащо в състава на фосфолипидните клетъчни мембрани намалява образуването на простагландините и левкотриените, което намалява активността на възпалителните и алергичните реакции. Също така важно значение имат реакциите на разкъсване на двойните връзки на мастните киселини, след което се облекчава окислението на късоверижните мастни киселинии.
Озонът оказва въздействие върху прекисното окисление на липидите. В отговор на инжектиране на озона се получава намаляване на нивото на диеновите конюгати, на малоновогодиалдегина и шифовите основи на фона на достоверното повишаване на каталазната, супероксиддисмутазната активност на еритроцитите. Повишава се общата антиоксидантна активност на плазмата за сметка на повишените в нея концентрация на липопротеидите, на церулоплазмина, албумина, серотонина, инсулина.
Под влияние на озона в клетките на черния дроб се активизират процесите на оползотворяване на глюкозата, стимулират се реакции, преобразуващи мастните енергийни субстрати във въглеродни, което понижава вероятността от развитие на мастна дистрофия. Повишава се активността на микросомалната система на черния дроб, подобрява се детоксикационната й функция. Изразеният детоксикационен ефект се проявява в по-ранното намаляване на СОЕ, намаляване на левкоцитарния индекс на интоксикация и нивото на съдържание на молекули със средна маса.
Озонът подобрява метаболизма на кардиомиоцитите, подобрява съкращаващата функция на сърцето. В бъбреците се наблюдават процеси на активизиране на оползотворяване на глюкозата, лактата, пирувата, реакции на окислителното фосфорилиране, повишава се резистентността на мембраните на нефроцитите.
При парентералната озонотерапия се появява имуностимулиращо действие при използване на ниски дози озон и имуносуперсивност при използване на големи дози. Имуномодулиращото действие се изразява в увеличаване на количеството на лимфоцитите за сметка на Т- хелперите, В- лимфоцитите и NK- клетките. Количеството на недиференцираните клетки съществено намалява и достига нирмалните си показатели.
Под действието на озона се увеличава неутрофилната фагоцитоза, нараства концентрацията на имуноглобулините A, M, G в кръвта , което има важно значение за лечението на инфекциозни болести. Под влиянието на озона се извършва активиране на системите на комплемента, нараства изработването на лизоцим.
Бактерицидният ефект на озона е обусловен от неговото въздействие върху клетъчната мембрана на бактериите. Окислението на липидите в нея става преимуществено за сметка на озонолизата на двойните връзки, а процесът на прекисното окисление на липидите играе второстепенна роля. Действието на озона в случаите на пряк контакт с микроорганизмите е свързана с увреждане на ДНК и РНК. Слабата антиоксидантна система на бактериите не е в състояние да инактивира увеличеното количество прекисни съединения. В същото време клетките на човека притежават висока антиоксидантна защита и не се увреждат.
Противовирусното действие на озона се изразява в окисляване на повърхностните рецептори на вирусите, с чиято помощ проникват в клетките на човека. По този начин клетката става недостъпна за тях. Електрофилната молекула на озона може да влиза във взаимодействие със свободната двойка електрони на азота N-ацетилглюкозамин, който може да бъде намерен на рецепторите на вируса. Този процес прави клетката по-малко чувствителна към вируса и отстранява ефектът на зависимостта.
Капсулираните вируси са по-чувствителни към озона в сравнение с некапсулираните заради това, че обвивката на капсулата съдържа голямо количество липиди, които лесно се трансформират под действието на озона. Пероксидите, които допълнително се образуват под действието на озона, активизират вътрешния метаболизъм на фагоцитите, вследствие на което се увеличава количеството клетки на ендогенния пероксид. Това играе важна роля в неутрализацията на вътреклетъчните вируси.
Противогъбичният ефект се обуславя от действието на озона върху нишките на патогенните гъбички. Те стават плоски, усукани и набръчкани, появяват се дефекти върху клетъчната стена до пълното разрушаване на всички компоненти на гъбичките.
Показания:
- Хирургически болести.
- Заболявания на опорно-двигателния апарат.
- Заболявания на ЦНС
- Заболявания на ЖКТ.
- Заболявания на дихателните пътища.
- Заболявания на отделителната система.
- Инфекциозни болести.
- Акушерство-гинекология.
- Заболявания на обмяната на веществата.
- Автоимунни заболявания.
- Дерматология.
- Неврология.
- Заболявания на УНГ- органите.
- Стоматология.
- Имунодефицит.
- Професионални заболявания.
- Естетическа медицина
